На всички наши последователи, читатели и посетители пожелаваме весели и щастливи празници!

Здравейте и добре дошли в нашия блог!
Той е създаден с една единствена цел: да направим всичко по силите си, за да повишим информираността и разширим кръгозора на българския потребител, да му помогнем да натрупа информация за това революционно изобретение, облекчаващо домакинския труд в кухнята;
Да му дадем достатъчно информация, за да осъзнае ползата от правилно подбрания според конкретните потребности уред - мултикукър и от възможностите на различните модели.

Държим изрично да подчертаем:
Ние не работим за никого, този блог е наш личен частен проект и тук ще говорим без спестяване на фактите за различните модели мултикукъри и техните възможности, предимства и недостатъци, ще публикуваме рецепти - наши лични и взаимствани от подходящи добри източници.
Ще говорим за мултикукърите по света и за тези, достигнали до нашия пазар.

Пожелаваме ви приятно и ползотворно прекарване на времето в нашата страница!

Валя и Ирина

Към всички наши читатели бихме искали да отправим следните думи:

Преди всичко няма нищо страшно или тъжно в това, че някой вече си е купил мултикукър, който може и да не е най-добрият или най-подходящият за него и дори той да се чувства малко разочарован.

Истината е, че ние, българите, имаме много слаба представа за тези уреди, за различните модели и техните възможности.

Лошото е, че към момента у нас заинтересовани страни да обяснят и ограмотят потребителите за плюсовете и минусите, за характерните особености на различните модели няма - всеки гледа да рекламира, независимо от качествата на уредите, които предлага. А повечето търговци дори и това не правят както трябва - толкова слабо информативни са описанията на предлаганите уреди.

Идеалният уред още не е измислен, или ако е, то той не е стигнал по никой начин до пазара ни. За нас обаче е важно да сме наясно, преди да купуваме, с плюсовете и минусите, за да можем да преценим много точно с кой недостатък на избрания от нас уред можем да се примирим, и с кой не, както и с това, кои предимства, наред с дребните недостатъци на избрания уред, за нас представляват ценност, от която не искаме да се лишим.

Пък и никъде не е казано, че като сме си купили някой модел, той е ще ни е последният.

Ние вярваме, че на пазара тепърва ще се появяват нови модели и всеки ще има шанс при бъдеща покупка да избере нова машина, по-добра от предишната, която е имал, и в по-голяма степен удовлетворяваща неговите нужди.

петък, 15 декември 2017 г.

Да започнем с малко история: Какво е "Папенов котел" или Как е изобретен мултикукърът?


Можете ли да си представите, че основите на създаването на съвременния мултикукър са заложени в далечната 1680 година?!

Да, далеч назад в историята, преди 338 години няколко от членовете на Кралското научно дружество в Лондон са били поканени на обяд, организиран от известния учен - професор  Роберт Бойл и неговия ученик и приятел Дени Папен.


На трапезата на достолепните учени било поднесено нежно и крехко месно рагу, сготвено в специален съд под налягане, наречен в чест на неговия създател "Папенов котел".

Този котел представлявал дебелостенен съд, затворен херметично с дебел метален капак и стегнат с винтова скоба, а капакът бил оборудван със специален защитен клапан за изпускане на част от парата. Папен отлично е осъзнавал  опасността от избухване на съда, ако парата вътре  в херметичния съд се натрупа над критичното равнище и е работил усърдно върху усъвършенстване работата на клапана.

Дени Папен създал своя котел, изучавайки свойствата на парата, но бил също така и практичен човек, и бързо съобразил, че от неговото изобретение може да се извлече практическа полза - например месото, сготвено в такъв съд, ставало крехко като мозък, а, по спомените на очевидци, говеждите и овнешки кости ставали меки като сирене!

И действително, рагуто, приготвено в неговия съд под налягане, толкова силно впечатлило достойните учени от Кралското научно дружество в Лондон, че заради него Дени Папен бил удостоен с честта да стане един от тях.

По-късно този котел под налягане получил името автоклав, т.е. "самозатварящ се".

Съвременните  тенджери под налягане, в които можете да си сварите за броени минути не само месото, но и да приготвите всякаква друга храна, са тръгнали от изобретението на Дени Папен.

Изобретението на Папен обаче в съвременната си  същност е навлязло в бита ни стремително след като е било съчетано с друго  изобретение, идващо от Далечния Изток - оризоварката.

За японци, китайци, корейци, индонезийци и всички други народи, населяващи този регион, оризът е това, което е за нас хлябът - основен източник на въглехидрати. Азиатските народи не правят компромиси с вкуса и качеството на ориза така, както европейците не правят компромиси с вкуса и качеството на брашното и хляба.

Първите оризоварки са се появили по щандовете на японските магазини през далечната 1950 година. В самото си начало те са представлявали алуминиева (или дървена) тенджера с нагревателен елемент (електрическа спирала) на дъното. Приборът не е имал никаква автоматика и е било необходимо процесът на варене на ориза постоянно да се наблюдава.




 Оризоварка от 50-те години на XX век, използвана в Индонезия.

Първата електрическа автоматична оризоварка е била предложена от Йоситада Минами и през 1956 година компанията Toshiba започва производството и предлага на пазара първите електрически оризоварки-пароварки с автоматично изключване. Приборът представлявал два контейнера, вместени един в друг - във вътрешния насипвали ориза, а във външния наливали вода. В процеса на работа водата кипвала и след  повишаване на температурата до определен градус се задействал биметален термостат и уредът се самоизключвал.

С това свое изобретение Йоситада Минами е сложил началото на съвременните уреди за бързо готвене.

През 1960 година е била предложена и произведена подвижната вътрешна чаша, което дало възможност за по-лесно изваждане на ориза и почистване на вътрешния съд, а също и на целия прибор.

През 1965 година компанията Zojirushi Termos започнала да произвежда и продава оризоварки с функция за автоматично поддържане на топлината, използвайки полупроводникови терморегулатори. Водеща е била необходимостта топлината вътре  в съда да не се повишава прекалено много, за да се предотврати размножаването на бактериите Bacillus Cereus, довеждащи до хранително отравяне.

През 1980 година е започнало използването на микропроцесори, контролиращи процеса на приготвяне на храната. Появили се вградената памет и електронният таймер за задаване времето на приготвяне. Започнало е производството на модели с индукционно нагряване.

През 1990 година се появили първите модели с възможност за задаване на различни температурни режими, което е дало възможност за появяване и изпълнение на множество рецепти.

1990 година се счита и за рождена година на мултикукъра, като уред за приготвяне на храна, различен от оризоварката.

Днес мултикукърът обединява в себе си множество прибори с тясно предназначение.  Докато преди години си купувахме отделно уред за кисело мляко (или йогуртница), фритюрник, грил за печене, яйцеварка, електрическа фурна, котлон и тенджери за варене на яхнии и супи, тави за печива, хлебопекарна, уред за готвене на пара  и т.н. и т.н., и за всички тези уреди и съдове ни трябваха и много пари, и много място в кухнята, днес е достатъчен един единствен уред, който обединява в себе си всички тези уреди и домакински съдове!

И повярвайте, този уред, ако е съобразен с конкретните потребности на конкретния индивид и  или конкретното домакинство, е един отличен, безценен кухненски помощник !

Веднъж свикнали да го използвате, след това много трудно и с нежелание бихте се върнали към използването на котлони, които непрекъснато трябва да следиш да не би да работят твърде силно или твърде слабо,  към големите електрически фурни и други електроуреди, които, освен всичко останало, изразходват и много повече ток. Да  не говорим за множеството тенджери, тави, тавички, тигани и други домакински съдове, за чието почистване ще трябва да се погрижите след приключване на готвенето!

По празници и за специални поводи очевидно те пак ще се използват (поне от време на време), но за ежедневното приготвяне на храната на едно домакинство мултикукърът е незаменимо  удобство и облекчение на труда в кухнята.

Споделяме това от личен опит, защото само преди един месец време ние се сдобихме с първия си мултикукър, малко по-късно добавихме втори и в ежедневието вече приготвяме храната си само в  тях. Те ни замениха целия арсенал от електрически уреди и съдове, в които досега сме приготвяли ежедневната храна в домакинствата си. И се чудим как сме се примирявали с неудобните котлони и с големите тенджери, с пръскащите нажежени капки мазнина тигани и прочие, които непрекъснато трябва да наглеждаш и да внимаваш да не изкипят или да не се изгориш.

Открихме, че мултикукърът е един много по-лесен, по-удобен и много по-цивилизован начин да приготвиш храната на семейството.

А и храната става по-вкусна и по-здравословна, което е много важно за всеки човек!

Но защо и как се случва това, а също и рецепти за ястия, десерти, печива и други храни в мултикукър ще споделяме с вас в следващите публикации.


4 коментара:

  1. Благодарим.Лично аз научих много нови неща.

    ОтговорИзтриване
  2. И ние ти благодарим, Чавдаре! Самите ние научихме и научаваме всеки ден много нови неща и това беше мотивацията ни да започнем и този блог.

    ОтговорИзтриване
  3. Много полезно и мно-о-о-ого любопитно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодарим Ви за оценката, Марияна! Вярваме, че по-нататък ще става все по-полезно и още по-любопитно! Във всеки случай такава е амбицията ни.
      Поздрави и хубав ден!

      Изтриване